Казвам се Димитър Узунов.
Фотограф по професия.
През годините често ме питаха как съм взел това решение. До този момент нямам отговор.
Просто ми харесва. Много!
Когато бях малко момче, силно впечатление ми правеха визуалните изкуства, част от които практикувах съвсем любителски.
В същото време механичните изделия също пораждаха удивление в детския ми ум, заради фантазията и прагматизма, с който са изработени.
Един ден това любопитство ме доведе до вълшебния свят на фотографията – невероятна симбиоза от механика и изкуство.
Когато видях в тъмната стаичка как върху белия лист се появява силует, а после загадъчно се оформя образ, това ме очарова и плени завинаги.
От тогава – в дните на черно – бялата лента, до ден днешен, използвайки най-новите цифрови технологии, аз не спирам да любопитствам и експериментирам в този вълшебен свят на образи и фантазии.
След години упорита работа успях да създам свое студио, но зад всичко това до мен неизменно са моето семейство, приятели и партньори.
Признавам, че през голяма част от времето нямах самочувствие да показвам работата си другаде освен на клиентите.
В ерата на дигиталните технологии обаче започна да ми липсва фотографията, която мога да пипна, да виждам ежедневно около себе си, казано по друг начин – снимките да бъдат отпечатвани и показвани пред публика.
Така добих смелост и направих първата си самостоятелна изложба. В малка, симпатична сладкарничка.
След година вече с малко повече опит, направих “истинска” голяма изложба в голям търговски център, привличайки партньори и спонсори.
Успоредно с това участвах и в международни и национални конкурси и резултатите не закъсняха.
С колеги в градът ни създадохме фотографска асоциация и там изявите продължиха.
Вече имах признание и в международните фотографски среди. Мои снимки присъстват в каталозите на фотосалони, показвани са в пътуващи изложби.
Мои фотографии привлякоха вниманието на представителите на Canon и National Georaphic за България.
Запознах се с невероятни колеги – професионалисти и любители, които също като мен са влюбени в това изкуство.
Продължих да творя в области, в които не бях експериментирал. Създадох (и продължавам да го правя) собствени творби просто за удоволствие.
Получих покана за съвместна благотворителна изложба в Ректората на Тракийски университет – Стара Загора.
Впоследствие организирах общоградска изложба за същата каузa с колеги от родния ми град. Резултатът беше невероятен!
Междувременно продължавам да подпомагам с участието си фотографското общество в града ни, защото това изкуство ме кара да се чувствам жив, дава ми енергия и поддържа духът ми млад!
Предизвикателствата на новото време ме карат да развивам неподозирани умения. Моят път продължава!
